Прочетен: 11116 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2010 22:18
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях — могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световно известното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр. н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михайл Дейкови, докато копали земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6.164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и у нас.
Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.
Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ - (от гръцки: πανηγυρι), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.
Вълна заселници идва след албанските въстания на Иван Кастриоти в 16 век, от (Дебърско, Прилепско, Костурско и др. ).
Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.
Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.
Икономическото развитие на града бележи бум в началото на XIX в., когато тук се развиват редица занаяти: джелепството — търговия с добитък, абаджийството — производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство — изработване на изделия от животинска козина, табачество — обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Икономическият подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. Идете и до историческата местност „Оборище“, където на 13 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 км западно от Панагюрище. Днес тук може да се види издигнатият през 1926 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.
През 1876 става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието, градът е опожарен и напълно унищожен. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).
През 1977 г. става общински център.
ЕТО И СНИМКИ ОТ ГРАДА , КОИТО САМА НАПРАВИХ:
ПАМЕТНИКА НА БЕНКОВСКИ И АПРИЛЦИ
ИЗГЛЕД КЪМ ГРАДА ОТ ПАМЕТНИКА
Първанов за енергийната стратегия
Ново копие на Панагюрското златно съкров...
Аз, разбира се, съм пристрастна към всичко, което се отнася до родния ми град...
Благодаря ти за тази среща с пролетно Панагюрище!
ПРЕКРАСЕН И ТОЛКОВА НАУЧИХ ОТ НЕГО!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
люлката на родолюбието.
07.04.2010 23:31
А, Б, В - шепти букварят - той със мене разговаря
и ме води по света - вече мога да чета!
А е азбуката свят - дар от Солунските братя.
Б - България! Във нея весел и щастлив живея.
В е връх във планината, който среща пръв зората.
Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло.
Д - другарче, без което нямам радост във сърцето.
Е - елхичка в светъл час и край нея Дядо Мраз.
Ж - жита узрели, златни сред полята благодатни.
З - със знания и книга надалече се достига.
И - игри, игри любими в летен зной и снежни зими.
К е клас задружен, дето сбира знания детето.
Л е люлякът в Балкана на Игликина поляна.
М е мама! Майко мила, моя обич и закрила!
Н - народът ни любим е, дал ни българското име.
О е обичта голяма и към татко, и към мама.
П е песента изпята в похода през планината.
Р пък радостта разгаря, че изучихме букваря.
С е свобода мечтана, от борците завещана.
Т - трицветното ни знаме, дето със любов огря ме.
У - училище! Оттука блика изворът наука.
Ф е фар, пронизал мрака, пръв приятел на моряка.
Х - хорце игриво зная, гайда свири - аз играя!
Ц - цветя цъфтят в градина, както нашата родина.
Ч - часовникът тик-така - бързай, ще изпуснеш влака!
Ш - без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.
Щ - щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.
Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя.
Ю - през юли е добре да отидеш на море.
Я е ярък небосвод, ясен път за цял народ!
Поздравления !