ИНФОРМАЦИЯ за манастира -справка интернет.

Манастирският комплекс "Рождество Богородично" е разположен на десния бряг на р. Белица на юг от град Велико Търново. До него се стига лесно по пътя южно от гр. Велико Търново, пресичащ Стара планина през Хаимбоазкия проход. На 12 километра от града се намира гр. Килифарево, манастирът е на около два километра след него. Има указателни табели. За повече информация относно местоположението на манастира виж Велико Търново и околностите му.

Близо до манастира в местността "Градището", където някога се е издигала средновековна българска крепост, и днес се намира църквата "Рождество Богородично" с двата параклиса (виж по-долу, виж също Околностите на Велико Търново).

Манастирът е от времето на българския цар Йоан Александър, когато около 1348-1350 г. св. Теодосий Търновски построил над сегашния манастир голяма обител. Като последовател на св. Григорий Синаит, Теодосий търсел усамотено място, удобно за молитви и съзерцания. Така открил мястото до Кефаларево (дн. Килифарево), заедно със сподвижника си св. Ромил Бдински.

В скоро време и поради специалните грижи на царя светата обител се превърнала във важен книжовен център на Търновското царство. В манастира пишели книги, превеждали жития на български, гръцки и сръбски светци, богослужебни книги, византийски хроники, съчинявали сборници. Така възникнала известната в българската книгопис Килифаревска школа, чиито книги и преводи достигнали до Русия и Сърбия и донесли голяма слава на манастира и на св. Теодосий. Към 1360 г. броят на монасите и книжовниците надхвърлял 460 души. Сред тях бил и бъдещият патриарх Евтимий, който след смъртта на св. Теодосий на 27 ноември 1363 година продължил делото му.

Когато турците завладели Търново, манастирът споделил съдбата на повечето обители: бил  разрушен и опожарен през 1393 година и задълго останал необитаем. Едва през 1718 година в подножието на стария манастир издигнали днешният Килифаревски манастир.  Тогава била построена и изографисана църквата "Рождество Богородично". Отново част от манастира е разрушена по време на кърджалийските безредици в края на XVIII век, но скоро след това е възобновен. Поради извършените пристроявания днес само в западната част от новия храм личат остатъците от полуразрушения и достроен храм.