Старите имена на Кавала са Неаполис, Христополис и средновековното българско - Морунец.

Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия.

Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на 7 век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат неаполис като „врата“ към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 пр.н.е. започват да се секат монети с лика на Горгоната.

При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.

Около 340 пр.н.е.Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и става македонски град.

Второто си име — Христополис — градът получава през 8—9 век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта.

В края на 11 век кръстоносците минават през Христополис и 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите, а няколко години по–късно преминава във властта на франките.

В 13 век градът носи вече името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.^[1]

В 14 век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът се явява една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на 15 век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.

Христополис се появява отново на на историческата сцена в началото на 16 век, когато и получава новото си име — Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес. През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят.

През целия 17 век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте.

През 19 век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център за града се явява църквата Панагиа, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.

Към 1900 година, според Васил Кънчов, Кавала има 9500 жители: 5000 турци, 3500 гърци, 400 евреи, 400 цигани и 200 души - представители на други етноси.^[2]

Началото на 20 век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Кавала е освободен от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов, Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел. На 31 октомври 1912 г. там влизат войските на българския Родопски отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев. Кавала остава в български ръце до края на Мебдусъюзнчиеската война през лятото на 1913 г. С Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала става гръцки

Акведуктът Камарес

Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

                ЕТО И СНИМКИ ОТ НАШАТА ЕКСКУРЗИЯ ИЗ ГРАДА/СНИМКИТЕ СА ПРАВЕНИ В СТАРИЯ ГРАД И ИЗГЛЕД ОТ НЕГО /

Великолепни снимки, и превъзходна разходка си направих с теб, благодаря!

Радвам се !Благодаря!!!

Благодаря за споделените впечатления и преживявания ...
Чудесно беше да се разходя с теб до един красив град с богата история .

Благодаря ти !Хубав ден!!!

Много ми хареса постинга ти!

Страхотни снимки , много образователно! Благодаря ! ;)

Страхотни снимки.
Поздрави.