Официалното наименование на манастира е “Св. Безсребреници Козма и Дамян”, но е наричан от местното население “Св. Врачове”. Според запазения ктиторски надпис на аязмото, някога е носел и името “Св. Безсребърници”
Духовната обител се гуши в чудно красива долина в Белочерковския рид на дела Чернатица от Западните Родопи, на 2,5 км югозападно от с. Куклен. Обителта се намира вдясно от пътя Пловдив-Асеновград, на около 15 км южно от Пловдив.
Манастирът е основан по време на Втората българска държава около целебен извор. Аязмото е познато и на древните траки, водите на което според преданията церят лудост. Според други изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир. По време на царуването на цар Иван Александър, манастирът е известен с книжовната си школа, културното си влияние и разбира се с лековитите си води.
Светата обител е разрушавана на два пъти, като през 1657 г. е единствената оцеляла по време на помохамеданчването на родопските (Чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. В старинния си вид (ХV-ХVІ в.) манастирът се е запазил до двадесетте години на ХХ в., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното.
Манастирът е решен на три нива, обградени от обща дворна рамка. Най-долното ниво принадлежи на молитвената зона. Гостоприемницата започва от тук и преминава на по-горното ниво, където някога се е намирала стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии се разположени в най-високата част, свързани от южната им страна със стопанската част, чрез хранителният блок, поместен в приземието на второто монашеско крило. Това крило преди години изгаря и на мястото му е изградена новата зимна църква.
В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. св. обител е възстановена с помощта на родолюбиви българи от Пловдивско. С течение на времето, тя се превръща в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. За историята са останали част от техните имена – йеромонах Ананий, Кръстю Граматик и йеромонах Сидер. В манастирската библиотека са запазени ценни ръкописи и книги. Тук е съхраняван десетилетия наред Кукленският псалтир – Песнивецът (съхранява се сега в библиотеката на БАН), написан по волята на цар Иван Александър през 1337 г., като възхвала на самодържеца.
През Възраждането в манастира се помещава и килийно училище. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Св. обител попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи (при реставрацията на църквата са запазени и експонирани и двата стенописни слоя).
Манастирският комплекс се състои от две църкви – “Св. Козма и Дамян” (ХV в.) и “Св. Благовещение” (50-те години та ХХ в.), голямо аязмо на няколко метра от църквата, жилищни и стопански сгради.
Съборната църква “Св. Козма и Дамян” (22 х 8 м) е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки конхи. Тя е с два притвора, като във външния са запазени лечебните железни вериги, с които са вързвани душевноболните. По план тя наподобява гръцки кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол стъпващ върху островърхи висящи османски арки. Олтарната част е засводена напречно с огледален свод, свързваща се с наоса с огромна островърхна арка. Островърхи са нишите от западната страна на старата църква, в които са вписани входа и страничните прозорци.
Най-значими са запазените стари стенописи на църквата, като най-добре е съхранен образът на св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша. Особен интерес представлява иконата “Св. Четиридесет мъченици”, която е паметник на българското иконографско църковно изкуство. Сравнително добре запазени са гръцките фрески от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., когато обителта е заселена с гръцки монаси, които наново изписват храма.
Манастирът е известен на длъж и шир с целебният си извор. Най-силно отношението към лековитата свещена вода на аязмото се изразява в издялания върху мраморна плоча ктиторски надпис в Кукленската света обител, който в свободен превод гласи: “Целебен извор на “Св. Безсребърници”. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира “Св. Безсребърници” в 1795 г. 1 септември.” Това е единственото аязмо в района на открито, а водата е лековита и помага най-много при здравословни проблеми на нервната система.
Официалното най-старо наименование на Кукленския манастир е “Св. Врачове”, но местните жители го наричат “Св. Козма и Дамян”. Светите братя Козма и Дамян са известни като лечители на всякакви болести, включително и лудост. Водата в манастирското аязмо се счита, че лекува душевни заболявания.
За празник на манастира, както и на намиращото се наблизо до него с. Куклен, се смята Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат люде от цяла България. На храмовият празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие. От с. Куклен до обителта пътят е около 4 км и има указателни табели.
Манастирът предоставя и настаняване – легловият фонд е за петдесет поклонници, но не предлага храна. Стаите са с по 3 – 4 и повече легла, но без самостоятелен санитарен възел. Обителта има трапезария и предоставя възможност за готвене.
Св. обител е обявена за паметник на културата и е обновена. Сега манастирът е действащ, с храмови празници на 1 юли и 1 ноември.
От 20 юни за игумен на манастира е назначен протосингелът на Пловдивскиа епархия архимандрит Антоний.
А ЕТО И СНИМКИ ОТ МАНАСТИРА И ОКОЛНОСТТА МУ , НАПРАВЕНИ ОТ МЕН:
|