През лятото посетих и друго много интересно място в страната ни -
  САМОКОВСКИ МЕТОХ„СВ. БОГОРОДИЦА"         В тежките години на османското иго, когато нямало сигур­ност и за мъжете, в монашеския живот почти не останало място за жени. Дребните девически манастири, доколкото ги е имало по време на българската държава, опустели. Към XVII век обаче, в условията на постепенно възраждаща се българ­ска народност, започнали да се появяват първите нови деви­чески клирове. Само в населените места зад високите зидове на метосите е можело да съществува известна безопасност, а икономическата подкрепа на по-имотните и големи манас­тири осигурявала съществуването им. За всичко това мона­хините се отблагодарявали с ръкоделен труд в полза на манас­тира- покровител.
     Тази част от историята на българското монашество е и история на Самоковския девически метох „Покров пресветая Богородици".
В края на метежния XVIII век, около 1772 година дълбоко религи­озната самоковчанка баба Фота подарила на Рилския манастир собствената си къща и в нея основала малобройно девическо монашеско общежитие. Още в първите десетилетия на XIX век метохът започнал да се разраства. Постепенно към първата сграда били присъединени нови съседски къщи, дарени от бла­гочестиви християни. През 1837 - 1839 година била издигната и внушителна трикорабна съборна църква. Метохът бил обг­раден с висок зид. Западно от църквата монахините издигна­ли магерница. Появили се и други стопански и жилищни крила. Така комплексът от случайно разположени по старата улична структура сгради, постепенно придобил манастирски облик.
Човешките мащаби на жилищните крила илюстрират разви­тието на жилищната архитектура на границата между къс­ното българско средновековие и Възраждането. Старите сгра­ди претърпели известни реконструкции, осигуряващи норма­лен живот за един необщежитиен клир, повтарящ начина на живот на патронния Рилски манастир. През втората половина на XIX век метохът наброявал вече почти сто монахини и послушници, живеещи по каноните на оформения, по подобие на Рилския типик, устав от 1872 година.
      Това бурно развитие на метоха в лоното на творческия и ико­номически активен живот на Самоков, обяснява защо в мето­ха бил изграден съборен храм с внушителни пропорции и плас­тична архитектоника на вътрешния обем. Наосът му е трикорабен, разделен от два реда колони, свързани с арки. Олта­рът е с три авсиди - едно от първите подобни представителни решения в църковното строителство през Възраждане­то. От Запад има аркадна открита нартика ,върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластична двойно огъваща се линия на парапета.
      По своята архитектура тази църква има много по-близки па­ралели с творчеството на севернобългарските строителни школи от Трявна и Дряново, отколкото със Самоковската. Този храм изглежда е бил повлиян от творчеството или дори може да е дело на тревненския първомайстор, видния "Архитектон" от тридесетте години на XIX век - Димитър Сергьов.
      Но ако в архитектурата на църквата откриваме творчески черти от Мизия, то позлатените резби на иконостаса, бал­дахина над светия престол и други църковни мебели, са били дело без съмнение на самоковски майстори. Стилизираните растителни мотиви и зооморфни типажи са носители на инвенции от европейски стил „Ампир" в съчетанието им с тра­диционните български форми. Резбата е ажурна и на места композиционно доста сложна с преплитащи се в орнаментиката птици, грифони, фигури на ангели и др. Особено вирту­озно били изработени иконостасните царски двери.





спокойствие и тишина цари в красивия , пълен с цветя и дървета двор на метоха

Това понякога ни трябва-спокойствие и тишина за самовглъбяване и подготовка за следващи... простотийки...

:))

проекта на Джулия бел-Църкви и манастири.

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-cyrkvi-i-manastiri-quot.464769

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ